Въпреки, че HP Mini-Note се появи в продажба още през месец май, у нас трябваше да изтърпим няколко месеца докато получим възможността да си го закупим от рафтовете на родните магазини.  Е, ето че най-накрая дойде момента и у нас официално да стъпи Mini-Note 2133 и разбира се - да премине през задължителните тестове.

Няма как да не започна ревюто на ултрамобилния Mini-Note (вариант KX870AT) без да спомена дизайна. Безспорно в момента HP е комапнията, която държи короната по отношение на външния вид на мини компютрите.

Целейки се в най-ниските възможни ценови равнища, повечето комапнии не направиха чудеса от храброст за да предложат на потребителите си максимално стилни предложения. Наистина, класа на тези машинки допуска това, но все пак външния вид е важен. Поради тази причина HP са наблегнали на него - облекли са целия корпус на Mini-Note в алуминий, който придава много стилен вид. Екранът и високоговорителите формират единна повърхност без дълбоки ръбове. Клавиатурата е направена от големи и удобни за писане клавиши с много приятно изгравирани букви - както латински, така и на кирилица. Заместващият мишка тъчпад също е много добър - двата странично разположени бутона (все още е спорно до колко е удобно това разположение) потъват много приятно при натискане и увеличават значително удоволствието при работата.

По стилния корпус са разположени и напълно достатъчно количество изводи и слотове - по един USB порт от лявата и дясната страна, куплунзи за слушалки и микрофон (от лявата страна), мрежова карта, четец на различни карти памет и полезния, но рядък при ултрамобилните и евтини решения CardExpress слот, който позволява включването на допълнителна периферия - например изскачащите вече на пазара WiMAX модеми.

Hewlett Packard нямаха търпение да изчакат появата на процесора Intel Atom и избраха конкурентен модел, присъстващ от по-рано на пазара - VIA C7M. Това решение има както своите плюсове, така и своите минуси - процесорът е пестелив по отношение на енергията, но определено не може да се мери по мощ с модела на Intel, макар и двата да работят на една и съща тактова честота.

Хардуерната част на Mini-Note се допълва от 2 GB оперативна памет и 120 GB твърд диск; инсталирани са и адаптор за безжична мрежа 802.11 a/b/g и Bluetooth адаптор. Споменатия вече екран е със стандартния за този клас размер 8,9 инча и разделителна способност 1024х768 точки. Общото тегло е 1,27 кг.

Една от най-важните части, когато става въпрос за мобилност - батерията - тук е добре подбрана. Тя е 6-клетъчна и осигурява много добра издръжливост без захранване, надминаваща 4 часа и 40 минути постоянна работа или забавление - сърфиране, поща, някое и друго клипче. HP са добавили и скала от светодиоди, които да дадат информация за заряда на батерията дори и при изгасен компютър. Външната й форма пък служи и като краче, което повдига задната част на лаптопа. Това явно осигурява по-добра циркулация на въздуха, а също спомага и за повдигането на клавиатурата и допълнително улесняване на писането по нея.

Немалко е изписано и за операционната система на Microsoft, която е била избрана за този ултрамобилен мъник - Windows Vista Business. Не може да се твърди със сигурност какво е повлияло на избора - дали това е било забавянето от страна на Microsoft при обявяването на OEM лицензи на Windows XP Home за umpc или нещо друго всъщност не е и толкова важно, още повече, че HP предоставя ибор - ако не искате Vista можете да си купите модел с SUSE Linux Emterprise Desktop 10.

За да съм честен, трябва да си призная - Windows Vista, дори и без Aero интерфейса, често се държеше тромаво на тази хардуерна конфигурация (отчасти и с помощта на централния процесор) - далеч по-ценения от портебителите Windows XP би оползотворявал далеч по-пестеливо изчислителната мощ. Честността обаче изисква да изтъкна и факта, че Vista се справя отлично с пестенето на енергия и съответно с работата на батерия. Ако потребителя иска, може да настрои енергийния план на компютъра във фини детайли и да изстиска максимума от батерията. Използваните по подразбиране настройки обаче също са много добри. В момента това е най-добре оптимизираната за работа с мобилни компютри операционна система и това й качество определено е от полза при ултрамобилните решения.

Тромавостта при работата идва не само от операционната система - процесорът на VIA C7-М не може да се похвали с върхови постижения в изчисленията. Това бе красноречиво доказано и от няколкото теста, които проведох. При използването на SuperPI с точност 1 М времето, което бе необходимо на 1,6-GHz процесор бе цели 5 минути и 27 секунди. За сравнение Intel Atom на същата тактова честота се справя със задачата за малко над минута и 30 секунди. Разликата е фрапираща. Нещата не бяха по-различни и при процесорния тест на Cinebench 9.5, където постигнатото време бе 9:50 мин срещу 2:27 мин за конфигурация с Atom (вж. ревюто на Acer Aspire One 150). Надявам се, че HP ще интегрират бързо-бързо вече появилия се на пазара VIA Nano.

Мощта на процесора обаче е достатъчна за ежедневните задачи и за гледане на филми, кодирани в DivX (или подобен) формат, музика и други. Едва ли ще са много случаите, когато ще изпитвате недостиг на изчислителна мощ.

Както и всички останали umpc - Mini-Note няма да измети настолната ви конфигурация, а по-скоро може да я допълни. Ниското тегло го прави идеален за разнасяне из града директно в раницата или под мишница, а външният му вид със сигурност ще прикове много погледи. Никак не е случайно, че  HP Mini-Note 2133 се радва на огромен пазарен успех.

Специални благодарности на Laptop.bg за предоставянето на HP Mini-Note за тест.

Галерия: